Слушането на истории разширява въображението; разказването им ни кара да прескочим културните стени, да възприемем различни преживявания, да почувстваме това, което другите чувстват. Елиф Шафак се позовава на тази проста идея да докаже, че фикцията може да прескочи политиката на самоличността.